Историко-етнографската музейна експозиция се намира в една от двете сгради, съставляващи своеобразен архитектурен ансамбъл – от втората половина на ХІХ век, който носи името на някогашните си стопани “Александрови къщи”.

Още на входа гостите биват посрещани от облечена в местна традиционна носия служителка. Тя не само съпровожда гостите, но и показва съществените особености на експонатите, свързани с традиционния бит и облекло на златоградчани. Особено интересна е демонстрацията на женските умения при тъкане и домашните занятия за подготовката на преждата – влачене, предене, пресукване и пр.

В уводната зала са експонирани археологически находки от Златоградския етно-културен ареал. Те са от четири исторически епохи:

І. На траките (първото исторически засвидетелствано население по нашите земи) – от второто хилядолетие преди новата ера до завладяването на тракийските южнодунавски земи през 45 г. след н. е.от Римската империя;

ІІ. На римското владичество – от средата на І век от н. е. до края на ІV век, когато Римската империя се разпада на две части – Западна и Източна (395 г.);

ІІІ. На Ранна Византия – от края на ІV век до образуването на Българската държава през втората половина на VІІІ в. (681 г.)

ІV. На Българската държава – от създаването и до нейното падане под османско владичество (681 – 1396 г.)

Първата част на следващата зала е посветена на двата традиционни поминъка на българите: земеделие и скотовъдство (главно овцевъдство и козевъдство). Представени са:
- сечива за ръчна обработка на почвата, както и образци от основни земеделски култури, отглеждани в Златоградско;
- традиционни оръдия на труда и съдове за млекопреработка, както и предмети, свързани с бита (включително и отдиха) на скотовъдите.

Във втората част на залата се намират традиционни уреди и съдове за първоначално подготвяне на храни (хромел, чутура и подобни).
Тук с особено висока стойност е колекцията на традиционно облекло от Златоград и Златоградско. Много силно впечатление правят женските празнични носии, между които се отличава уникалната еднопрестилчена носия - образец на най-стария тип женско облекло (в неговото историческо развитие, употребявано спорадично и до днес).

Вторият етаж на “Александровата къща” се състои от просторен салон, две стаи и кьошк.
В салона – в отделни витрини - са подредени характерни за Средните Родопи накити и обреден реквизит (със съответни местни особености). Естествено преобладават женските украшения (предимно от сребърни сплави).

Единствено тук – в българска музейна сбирка – може да се види традиционна шапка от женска носия с пълен набор от метални украси към нея. Особено се запомня представителният накит “муска с калеми”.

Истинско възхищение предизвиква великолепното умение и вроден художествен усет на българските жени, проявено при изготвянето на обичайния невестин чеиз (“руба”, “спап”).
Представено е и остроумно изработено пано от традиционни женски чорапи, чиито комбинирани многоцветни компоненти притежават древна магическа символика.

В първата стая е монтиран отвесен стан за големи постелки и завивки (изработени от вълна и козя козина). Този стан е най-стар - като тип – в историята на тъкачеството въобще. И отново трябва да се изтъкне, че подобен музеен експонат няма другаде в България. Той може да се наблюдава “на живо” само тук!

Във втората стая е пресъздадена традиционната за Златоград обстановка – през втората половина на ХІХ – началото на ХХ век. Със своята многофункционалност тя замества един съвременен апартамент!...