Община Златоград е южна община в Република България, намираща се на около 300 км от столицата - София и на около 70 км от международния курортен комплекс Пампорово. Административният център е град Златоград, най-южният български град. Надморската височина на общината е от 385 до 1118 м, а град Златоград е най-ниско разположеното населено място в нея - 420-550 м. Релефът е планински, като на места рязко се променя - редуват се стръмни склонове и дълбоки долини. През територията на Община Златоград преминава р. Върбица с обща дължина 98,1 км и с водосборна площ 1202,8 кв. км. Тя води началото си от вливането на реките Малка река и Голяма река в центъра на гр. Златоград.

Други характеристики на общината: два язовира - язовир "Златоград" и микроязовир "Хасидере", находища на оловно-цинково руда с високо съдържание на рудата (60% олово и 30% цинк), както и геотермалното находище на гореща минерална вода в Ерморечието.

В климатично отношение районът принадлежи към Континентално-средиземноморска климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, Източнородопски нископланински климатичен район. Средната годишна температура на въздуха е 10,8° С с максимум през юли 20,6° С и минимум през януари - -0,8° С, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Средногодишните валежи достигат до 1000л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента. Максималните валежни количества /в mm/ за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 min до 46,3 за 60 min и 59,7 за повече от 60 min. Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември - 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха - равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е между 0,9 m/sec до 1,2 m/sec, а средногодишната скорост е 1,1 m/sec.

През 2002 година населението на Златоград е било приблизително 8000 души.

Град Златоград, чието име песента за Дельо хайдутин носи във Вселената, е едно селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 год., сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” /1852 г./. Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника на културата. През 1871 година е построена втора църква в Златоград - “Св. вмчк Георги Победоносец”. В двора и е създадено и българско светско училище, а в запазената му сграда се намира музейната сбирка “Просветното дело в средните Родопи”.